Още с появата си на бял свят, за човек възникват множество спорове – дали да спи, както му е казано, дали да се храни, дали да излиза с приятели, дали да си купи кола, дали дължи пари или не…. Споровете са на всякъде около нас. Някои от тях са малозначителни, други обаче са регламентирани от закон. Разрешението на вторите може да се осъществи предимно по съдебен път. Това разбиране обаче през последните години се опровергава. Дори не е редно да се каже през “последните”, тъй като извънсъдебните способи за разрешаване на конфликти, съществуват от преди хиляди години. Основното действие при разрешаване на правен спор е запазването на добрия тон, а ако такъв липсва, неговото създаване. Някои хора спорят от любов към тази дейност, други, защото считат, че тяхното мнение е правилното, а трети, защото някой им е казал. Поради, която и да е от трите причини, споровете създават най-вече негативна енергия, обременяват съзнанието и оказват влияние на начина на живот. Това се отнася с пълна сила за спорове породени в семейството в следствие на конфликти по отношение на битови взаимоотношения – почива наследодател, наследните започват да се карат за имуществото му, съпруг изневерява и се пристъпва към развод. На пръв поглед виновният си личи от далеч, но е редно да се приложи тривиалното понятие “мнението на другия”. Доказано е, а и статистически неопровержимо, че изневярата в 90% от случаите е в следствие на проблеми между партньорите и липса на диалог. При наследяването пък първосигнално се стига до спор относно това, кой е полагал грижите за починалия. Фактът, че през определен период от време някой е изпълнявал дълга си дете или близък роднина, не означава, че през друг период и някой от останалите не го е правил. Също така следва да се вземе предвид и отношението между починалия и наследниците.

Освен тези най-разпространени спорове, които са с юридически характер съществуват такива с хиляди основания за започването им. “Защо пък съседа не мие площадката пред входа”; “Защо пък някой постоянно паркира на моето място?”; “От къде на къде И. ще взима по-голяма заплата?” и т.н. От подобни въпроси и последващите ги спорове обикновенно се стига до значителни вреди за всички участници – било то финансови, психически или други.

Крилатата фраза “В спора се разжда истината” е изключително вярна, но истината става видима за този, който слуша спорещите. Третият не само, че печели от каращите се, но при проявено желание може да им помогне. Това е ролята на медиатора – посредник, който да види истината и да окаже съдействие на спорещите да направят същото. www.aiankov.com